Общ. Сандански
Август 2016
Когато нарушихме мира и спокойствието на селската библиотека Мая /на шест месеца/ дори нямаше интерес към книжките. Имаше, всъщност - да ги яде... По онова време на няколко пъти се хващах, че ме обземат "страховити" мисли - ами ако никога не заобича книжките?
Днес съм в недоумение как на почти осем месеца с това мъничко човече вече изкарваме пълноценни минути в разглеждане на книжки без те да бъдат дърпани, ядени или захвърляни.
И, да, Мая наистина вече има своя картон в библиотеката :) Жалко, че ни е далеч, иначе гарантирано тя щеше да бъде редовен посетител N 3 /плюс двете баби, които наминават/ на това позабравено от жителите място, което е съумяло да запази топлия дух и уютното ухание на стари книги, които го характеризираха и през моето детство.
Мило дете, ще се радвам книгата да бъде и "твоят най-добър другар" :)
