понеделник, 24 октомври 2016 г.

с, Хърсово - първата библиотека на Мая

С. Хърсово
Общ. Сандански
Август 2016

Когато нарушихме мира и спокойствието на селската библиотека Мая /на шест месеца/ дори нямаше интерес към книжките. Имаше, всъщност - да ги яде... По онова време на няколко пъти се хващах, че ме обземат "страховити" мисли - ами ако никога не заобича книжките?

Днес съм в недоумение как на почти осем месеца с това мъничко човече вече изкарваме пълноценни минути в разглеждане на книжки без те да бъдат дърпани, ядени или захвърляни.

И, да, Мая наистина вече има своя картон в библиотеката :) Жалко, че ни е далеч, иначе гарантирано тя щеше да бъде редовен посетител
N 3 /плюс двете баби, които наминават/ на това позабравено от жителите място, което е съумяло да запази топлия дух и уютното ухание на стари книги, които го характеризираха и през моето детство.

Мило дете, ще се радвам книгата да бъде и "твоят най-добър другар" :)




















вторник, 16 февруари 2016 г.

Селфи - бременни вълнения :)

Остават броени дни, вълнението расте, въросите се множат, а аз искам да усмихна всички ви с първата си селфи-бременна-сесия /Еееми, да, няма обущарят да ходи без обувки, я.../, с която се опитах с шеговито да пресъздам основните етапи през които преминахме по време на моето „звездно” пребиваване на тази земя :)

След години ходене по мъките, клиники, лекари, процедури, йога, акупресура, книги, форуми, диети, надежди, разочарования и прочие.
Щастието беше неописуемо. И продължи да бъде такова. Девет месеца! Деветте най-красиви наши месеца.

В началото се попитах „Защо никой не ми каза какво ще бъде?”, „Защо никой никога не ме предупреди, че ще изпитаме неизмеримото щастие?”.
Бързо и сама си отговорих. „Защото няма думи да опишат това, което една жена изпитва СЕГА, когато създава живот.”
Опитайте?! Все ще пропуснете нещо...

Много често ми се плаче от щастие и гордост. И го правя.
Не зная дали извънредното чакане има пръст в тази щастлива работа?...
Ама работата си е невероятно щастлива и още как!

Много искам да дам кураж на всичките онези семейства, които се „борят” за това щастие. Искам да им дам някаква гаранция, че щастливото време ще дойде скоро. Не знам как... Наистина не знам. И съжалявам!
Само знам, че ПОЗИТИВИЗМЪТ е нашият най-верен приятел.
Знам, също, НЕ, убедена съм, че ВСИЧКО СЕ СЛУЧВА С ПРИЧИНА. Животът ни по време на „чакането” ни поднесе невероятни възможности, запозна ни с изключителни хора, отведе ни на неочаквани места. Чакането си заслужаваше.
Извлечете максимума от това, иначе, тъй тежко пътуване.
Вашият ангел, просто, чака най-подходящия момент. Вярвам!

Ето как се почувствахме първоначално :)

И, да... Време си беше...

После беше маааалко трудно /според зависи от характера и границите на търписмот при жената, по мои виждания.../, след което следва най-хубавото :)))

Защо да скромничим? Сега е вашият звезден миг, дами! И не иде реч само за шоколада ;)

Може и без списък, ако сте си избрали "мързела" и "умората" за оправдание... И това може :)

И без мерки може, ама и "свръх багажа" си носи своето очарование! Съгласете се с мен :)

Виж, без въпроси няма да минете... :)

Избор неограничен. И, дааа, знам... Няма да Я гледаме по книга, но все пак...

И не на последно място! Времето е повече от специално! Да!
Най-много се впечатлих от отношението на околните. Най-вече непринудените усмивки на съвършено непознати по улиците :) Безценно!
Така се чувстваме, да, но моля, дами, да не се самозабравяме...

Ваша бъдеща мама Тони :)

четвъртък, 28 януари 2016 г.

Приятелство и чин – епизоди от 2015 :)

Две хиляди и петнадесет.
4 цифри, които ще помня с умиление. Тази 2015-та ми поднесе много изненади, огромно признание, сбъдна една моя голяма и дълго жадувана мечта, а и ми подари едно чудесно приятелство и един разкошен чин :)

Този пост се отнася по-конкретно за последните две :)

Приятелството.
Всички знаем как с времето приятелствата стават все по-редки, все по-трудни за „поддръжка” и все по-ценни. А нови приятелства от рода на „С какво те заслужих?” са си направи рядкост :)
Е, аз съм изключително щастлива да мога да си задавам този въпрос по повод на Теди, която се появи в живота ми, заедно с Якоб, Наско и Уини. Аз си знам защо...

А чинът? Чинът е едно производно на по-горното приятелство и една очарователна изненада!
Благодаря горещо и на „деди” за това, че не е отказал да бъде замесен в изненадата.

Заповядайте част от новото приятелството и направо целия чин - изненада :)

















Благодаря ти Теди!
Нека новата 2016-та бъде не по-малко вълнуваща за теб, както 2015-та беше за мен! Във всяко едно от по-горе изброените отношения, особено в едното...

Т. :)

Още от Тонита - https://www.facebook.com/Momenti.ot.Tonita

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Р.Д. Дамян - Ама, вие сериозно ли?!

:)

Този път ще оставя главния герой да разкаже :)
Ч.Р.Д., Дамянчик, ти си :)


Ваша Тонита :)

Още от мен тук - https://www.facebook.com/Momenti.ot.Tonita