понеделник, 14 април 2014 г.

Малкото голямо момиче :)

Дамяна.
На две и малко.
Голямо малко човече.

Очевидно в последно време двугодишните ми модели предизвикват у мен множество взаимоизключващи се емоции.
Този път бях изумена от самостоятелността на един крехък представител на двугодишните.
Това малко девойче притежава сериозността и съсредоточеността присъщи на възрастен човек.
Няма да се впускам в обяснения относnо дългите и съвършено правилни изречения, които и помагат да се изразява в ежедневието. Това нямаше как да снимам...

Разбрахме се за среща при Бети :)
Бети живее в Конната База при Борисовата Година.
С радост се измъквам от студиото да поснимаме навън след дългата зима...
Но за нито момент дори и през ум не ми мина, че ще имам възможност да снимам как Дамияна язди сама! На две!
Изключителната и любов към конете е разтапяща.



Сама решава, че ще ходи по чорапогащник в парка и, че ще прибере сама дрешката в раницата си, която носи сама като голяма.


Сама пие вода от бутилка.


Друго любимо същество на нашата малка героиня е Бaрки.


И какво като Барки не е чихуахуа, Дамяна го води за повод! Отново сама :) Е, вярно, когато Барки го позволи, но и това се брои :)






Чудя се какви ли още изумителни неща може да прави сама?
Колкото и време да имах с нея нямаше да ми стигне.

Справяш се чудесно голяма малка Дамяна!
Убедена съм, че само чудни неща те очакват в този живот, от който толкова бързо си разбрала как да черпиш с пълни шепи.

До нови срещи :)
Тонита

Още от мен - https://www.facebook.com/Momenti.ot.Tonita

вторник, 1 април 2014 г.

Хубост "по" три


Най-обичам, когато в студиото се промъква едно хубаво дете, второ хубаво дете, трето хубаво дете и все братчета или сестрички :)

Такъв беше случаят с това чудно семейство, което ме посети преди около седмица
:)
Очаквах три девойки и посрещнах три девойки, ама какви!
Не бих могла дори да кажа „от хубава по-хубава“, защото в случая определено няма хубава, по-хубава или най-хубава.
Всяка от трите девойки носеше своята индивидуална красота и характер, като тричките се взаимодопълваха съставяйки един разкошен цветен букет.

Отново почувствах онова голямо нещо витаещо във въздуха около многодетните семейства, онази сплотеност, която всеки път противоречи на логиката ми относно неразбориите, които би следвало да бъдат присъщи на семейства с повече от едно дете...

Девойките бързо се адаптираха и с лекота ми раздаваха от чаровните си слънчеви усмивки.
Но стига съм бръщолевила, по-горе написаното се вижда и от самите снимки.
Заповядайте
:)
Рени:
 
Плами:
 
Ели:
Благодаря ви, красиви девойки, че тъй умело ми съдействахте дори за осъществяване на малко по-нестандартните ми хрумвания :)

А Ели накрая се умори и трябваше да я държим с краката нагоре за да присъства на снимките :)


С нетърпение чакам нова среща, красавици :)
Ваша Тонита :)