Tonita

Два весели часа с Коко и кака Габи.

С Габи и мама се запознахме в зъболекарския кабинет на Севи на 5те кьошета.

Седмица по-късно се срещнахме на входа на Южен Парк.
Лъчезарен Калоян ме посрещна с оооогромна усмивка, а кака Габи започна да ме обсипва с въпроси от първата минута.

„Защо ще ни снимаш?”
”За спомен. Защото всяко дете е уникално, а времето лети... След време ще разглеждаш снимките и ще се усмихваш широко, спомняйки си този ден”.

Не усетихме как времето мина.

Толкова си допаднахме, че дори нямахме нужда от време за адаптация.

Заведох хубавото семейство при едно вълшебно кътче, което се намира в самото начало на парка, но малко хора познават.

Удобно място за чудни снимки, поради липса на минувачи.

Е, посети ни едно любопитно бебе сврака, но не пречеше, освен в моментите, в които се опитваше да открадне на Габи бижуто, да се напъха в куфарчето и да види какво има в дамската чанта на мама.

И не само свраката беше любопитна – Коко също.

Ама, много любопитен :

И още повече сладък :

Чаровната Габи, уж, не обичаше да се снима, пък, с охота ми помогна за фотосесията :)

Тя дори не е в първи клас, а вече знае да пише :)

И е голяма късметлийка – Феята на зъбките беше наминала за първи път точно преди да се срещнем. За малко съм я изпуснала, но запаметихме събитието по този начин :

На сбогуване попитах: "Габи какво да ти пожелая?". Отговорът и ни изненада и развесели – „Разтърсваща любов”, каза тя :)

„Май не си фотограф, щом като снимаш само бебета и деца” ми казва Габи.

Звучи логично - склонна съм да се съглася. Не е важно как е името на професията ти. Важно е да се чувстваш добре, докато поработваш. А в дни като този дори не чувствам, че работя. Безценно!