По време на една служебно пътуване до Франция, случайно
попаднах на едно интересно организирано мероприятие за деца пред кметството на
един от парижките микрорайони.
Макар, че никак не съм почитател на френския начин на живот
и култура, до голяма част се възхишавам на тяхната социална политика.
Ситуацията беше следната. Не далеч от спирка на метрото,
всред мрачните постройки, забелязах киъно жълто покривче на къщичка, а около
нея тълпа от родители с деца, която събуди интерес у мен. Любопитството не ми е
непознато и му се отдадох, разбира се.
Какво да видя? Първо малко се притесних, да не кажа шокирах,
но след няколко минутно наблюдение на ситуацията се окопитих и започнах да „овековечавам”
момента :)
Притесних се, тъй като съм краен защитник на животните, а
това на което се натъкнах беше импровизирана селска ферма на площада пред
кметството с ИСТИНСКИ животни! И фермерите бяха истински, дори :)
!
Притеснението ми бързо премина и оцених ситуацията като един интелигентно замислен социален акт. Господата французи бяха измислили чаровен начин да запознаят дечицата на градското население със селския/фермерски начин на живот. Бяха се постарали изкуствено да създат естествена среда за среща на деца с животни. Децата бяха свръх удивени, а животните наистина нямаха нищо против новите си приятели, освен прасенцата, но за тях по-късно :)
Ето как изглеждаше всичко.
Фермерската къщичка.
Фермерът и фермерката.
Малки и големи любопитковци.
Животните.
Магаренце.
Козичка.
Козленце.
Агънца.
Кравичка с теленце.
Прасенце.
Кокошчици.
Петел!
Гъска.
Патенца.
Зайчета.
Интересното беше, че децата не само надничаха през
оградата, а на смени имаха възможност да влизат при животните, повече
от които, интересно за мен, нямаха нищо против.
Докато други неистово търсеха място за прикритие... :)
Един от пиковите моменти беше доенето на мама Коза.
Най-еуфорично беше, обаче, храненето на бебетата. Фермерът
помоли всички деца да минат извън оградата, напълни биберони с мляко....
...и ги раздаде на желаещите да нахранят бебетата,
любопитковци.
А, пък, моят пиков момент беше, когато изненадващо г-н Гъсок,
незнайно защо, реши да ми се скара, да разпери огромните си криле и да прелети
оградата на главата ми!
Инстинктивно се наведох възможно най-ниско. Естествено, не се разминах без удар по главата. Децата избухнаха във възторг пред г-н Гъсок, който изглеждаше 4 пъти по-голям с разперени крила. Едно момченце се приближи към мен и ме попита съчувствено: “Боли ли?”. А фермерът шеговито подметна: “Това снима ли го?”. Е, не го снимах, но спасих техниката! :)
Инстинктивно се наведох възможно най-ниско. Естествено, не се разминах без удар по главата. Децата избухнаха във възторг пред г-н Гъсок, който изглеждаше 4 пъти по-голям с разперени крила. Едно момченце се приближи към мен и ме попита съчувствено: “Боли ли?”. А фермерът шеговито подметна: “Това снима ли го?”. Е, не го снимах, но спасих техниката! :)
Всяко едно от дечицата, което през този ден е имало шанса да
погали агънцето, магаренцето или дори прасенцето е почерпило много от дадения
момент. Същото се отнася и до родителите, чиито блестящи очи издаваха детската
им същност.
И родители, не забравяйте, животните учат на любов :)
Тонита - https://www.facebook.com/Momenti.ot.Tonita?ref=hl
Тонита - https://www.facebook.com/Momenti.ot.Tonita?ref=hl
